1.Подбор. Предназначените за сладко плодове или зеленчуци трябва да са здрави, равномерно узрели, стегнати и месести. Не трябва да са омекнали, престояли, наядени, натъртени, с петна или коркови образования и променени вкусови качества.

2.Сортиране. Подбират се по големина, качество, степен на зрялост, цвят и сорт, за да се получи еднородно изваряване и качествени сладко.

3.Измиване. Измиването става винаги със студена, чиста течаща вода. Крехките плодове като ягоди, малини, къпини, касис и др. се измиват много внимателно. Ако има полепнала пръст, прах или други примеси, за да се отделят, накисваме плодовете в чиста вода за няколко минути и след това измиваме по – възможност с помощта на душ, така няма да се наранят и разкъсат.

4.Почистване. Различните плодове се почистват по различен начин. Едни се почистват само от листа и дръжки, други от костилки, а ако плодове като праскови, зарзали, дюли с твърда или мъхеста кожица се обелват.

Почистването на кайсии, праскови, зарзали от кожичката става, с помощта на ножче или като потапяме плодовете във вряща вода за кратко и веднага се охлаждат във студена вода, така кожичката се напуква и лесно се обелва. После разрязваме по дължина и почистваме от костилките.
Плодове като череши, вишни и др. почистваме от костилките с помощта на специален уред или с завитата част (страна) на безопасната игла.

5.Нарязване. След почистването някои от плодовете се нарязват на парчета, по възможност с еднаква големина и форма. Нарязването става непосредствено преди варенето, като парчетата се пускат в захарния сироп. Желателно е плодовете да се варят в същия ден, в който са брани. Череши, вишни, дренки, касис и кайсии, се варят най – късно на другия ден след набирането им, ябълки, твърди круши и дюли, може няколко дни след обирането им.

6.Накисване във варов разтвор. Ако искаме сладкото да е със запазени цели или нарязани парчета, без да се разкъсат и разварят, някои плодове като ягоди, смокини, орехчета и др., се киснат за 1,5 – 2 часа във варна вода. Тя се приготвя, като на 5 л. вода се поставя 500 гр. гасена вар, варното мляко се разбърква неколкократно, оставя се да се утаи и се прецежда през двупластова марля. Плодовете се потапят само в бистрата течност.

7.Варене. Сладката се варят в неръждаеми широки дълбоки тави или тенджери.
Сладкото се приготвя по няколко начина :

а) чрез поръсване на плодовете със захар, които престояват известно време (според вида на плодовете), след това варим отначало на слаб огън , а после на силен огън.

б) чрез варена на плодовете в предварително приготвен захарен сироп. Гъстотата на сиропа зависи от твърдостта на плода, колкото плода е по – нежен, толкова сиропа е по – гъст, а твърдите плодове се слагат в по – рядък захарен сироп.

Захарта трябва да е чиста, ако има някакви примеси, сиропът се избистря с яйчен белтък. Леко разбития белтък се слага в кипналия сироп, който при варенето се пресича и увлича със себе си примесите. Прецежда се през марля и се връща в изплакнатия с чиста вода съд.

Сваряването на сладкото може да стане наведнъж до пълна готовност, или чрез варене на няколко пъти (многократно). При многократното варене, плодовете поставени в захарен сироп или поръсени със захар, се нагряват до кипване, снемат се от огъня и се оставят да престоят 6 – 8 часа, за да се напоят плодовете. След това се варят още 1 -2 пъти, по този начин гъстотата на сиропа се увеличава.
Обикновено сладката се варят на силен огън, а пяната се обира със решетъчна лъжица. Дали е готово сладкото проверяваме по следните начини :

- върху порцеланова чинийка се капва от сиропа и капката запазва формата си
- капка от сиропа пусната в чаша с вода, пада на дъното, без да се разтвори
- при изсипване на сиропа от лъжичка, сиропът не тече като вода, а се точи.

След като е готово сладкото, за да не се захароса се прибавя лимонена киселина, по 1 = ч.л., разтворена в 1 с.л. вода на 1 кг. употребена захар, вари се още 3 -5 минути.

Разливането на сладката в буркани за съхранение става по два начина :

1). след като сладкото е изстинало и плодовете са се напоили със сироп, готовото сладко се разлива в чисти и сухи подходящи буркани, като разпределяме равномерно плодовете в сиропа. Върху сладкото в пълния буркан се слага пергаментова хартия, плътно прилепнала. Затворените буркани съхраняваме в сухи и хладни помещения.

2). готовото сладко може да се напълни горещо в чисти, сухи и предварително леко затоплени буркани, които веднага затваряме и обръщаме с капачката надолу, както при конфитюрите, мармаладите и желетата. След като изстинат, бурканите се съхраняват в сухи и хладни помещения.

Качественото сладко е със светъл цвят, с бистър сироп. Плодовете да са добре напоени със сироп, да има типичния вкус на плода, от който са приготвени, и да не са разкъсани , разварени и озахарени.

По повърхността на сладкото може да се образува плесен :
- когато сиропа не покрива плодовете
- когато сладкото е сварено по – рядко
- когато сладкото се съхранява във влажни помещения.
Такова сладко може да се оправи, като плесента се обира с лъжичка и отгоре се поставя пергаментова хартия или чисто парче плат напоено в чист спирт или ракия. Спиртът унищожава плесените.

Домашното сладко е много ценен продукт, защото е приготвено от чисти натурални продукти, без консерванти и оцветители.

Успех и добър апетит!!!

За да се приготви хубав козунак, трябвада се знае как да се манипулира с маята. Благодарение на маята козунакът нараства и получава приятен дъх и вкус. Козуначената мая представлява купчинки от квасени гъбички. Нарастването на маята е външен израз на размножаването на гъбичките от степента на което зависи и нарастването на тестото. За да се получи шупване, трябва да се осигурят условия, при които да се размножават ферментите, а именно подходяща температура, влага и озахареност. При висока температура процесът на размножаването спира или намалява. Най – подходящата температура е до 30 градуса. С тази температура гъбичките превръщат една част от нишестето на брашното в захар. След това тази захар се разпада на алкохол и въглена киселина. Киселината в тестото се проявява във вид на мехури и се стреми да излезе на повърхността, но тестото не и позволява. Под натиска на киселината тестото започва да нараства и шупва, тоест започва да втасва. Голямото количество киселина не е полезно ето защо козуначеното тесто трябва да се меси добре, да се удря за да излезе киселината. В замяна на това по – време на месенето киселината излиза, а в тестото влиза кислород, който при печенето надига тестото. За това надигане във фурната помага и алкохолът, който се изпарява и образува мехури. Високата температура убива квасните гъбички, тестото спира да расте и във фурната запазва своя обем.
Важни моменти при приготвянето на козуначеното тесто са : затоплянето на продуктите, замесването на маята, начинът на месенето, състоянието на фурната и съхраняването на козунаците.

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Цветница наричана още Връбница се свързва с настъпването на пролетта, възраждащата се природа и разпъпването на дръвчета и цветя. На денят преди празника се празнува Лазаров ден. Цветница се празнува всяка година една седмица преди Великден или Възкресение Христово – който се смята за най – почтаният християнски празник. Цветница винаги се празнува последната неделя преди Великден. В началото характера на празника Цветница е бил строго религиозен. Библията и останалите свещени книги разказват за пристигането Исус Христос синът Божи в Йерусалим. Където хората са го посрещнали с палмови клонки и поздрав с песен на уста „Осанна! Което означава- благословен е идещият в име Господне, Царят Израилев ”. С течение на времето православни християни и католици, заменили палмовите клонки с върбови клони, защото върбата се разпъпвала най – рано. Това е и причината Цветница да бъде наричана още Връбница.
На празника се отива на църковна служба и там божиите служители осветяват върбовите клонки и цветята на гражданите. След службата те ги отнасят в домовете си.

Върбовите клони се сплитат на венец, слагат се на главите на членовете от семейството за здраве и след това се закачат на прага на домът за да го предпазват от болести и злини.
Кой празнува Цветница? Всички с имена на цветя, билки и дървета:

Роза, Маргарита,Теменуга, Иглика , Божура, Виолета , Жасмина, Ива, Ралица, Калин(а), Камен, Магнолия, Здравко, Детелина, Малина, Деляна, Цветан, Цветомир, Цветанка, Цвета, Камелия, Цветелина, Цветослава и други.

Според вярванията това е празник на Мартиняк, за когото се смята, че е зъл дух, който хората са си представяли като голяма черна кокошка с големи очи и криле. Смята се, че този зъл дух морял кокошките като им причинявал болести. За да омилостивят злия дух на времето на всеки 14 ноември колели по един  черен петел. Обичаят за заколването на петела напомня за гергьовския обичай с агнето, петела по традиция се коли от най-възрастната жена в къщата. Всички ястия за празника на 14 ноември се приготвяли от черен петел като това се приемало за (жертвен петел).

Източник: http://koleda.kulinarni-recepti.com

Брашно : тежи около грама ( гр. ) – милилитри ( мл.)

1 чаена лъжичка равна ( ч.л.= ) 3 гр.
1 чаена лъжичка препълнена ( ч.л.пр.) 10 гр.
1 супена лъжица равна (с.л. = )  8 гр.
1 супена лъжица препълнена (с.л.пр. ) 30 гр.

Пудра захар :

1 ч.л. =  4 гр.
1 ч.л.пр. 8 гр.
1 с.л. =  10 гр.
1 с.л. пр. 25 гр.

Сол и захар на кристали ( са равни по количество и грамаж ) :

1 ч.л. =  4 гр.
1ч.л. пр. 12 гр.
1 с.л. =  15 гр.
1 с.л. пр. 25 гр.

Олио :

1 с.л.  12 мл.

Оцет – вода – прясно мляко :

1 с.л.  15 мл.

Вашето тяло има нужда от протеини. Те са градивен елемент на мускулите, поради което спазването на високо протеинови диети с високо протеинови храни е изключително важно за всеки, който иска да увеличи мускулите си или да повиши теглото си. Без достатъчно протеин в организма, мускулната маса няма как да се увеличи. По време на тренировка, вдигане на тежести и т. н. , мускулите се пренатоварват. За да се възстановят, тялото ви се нуждае протеини.

Как високо протеиновата диета може да бъде ефективна за хора, които се опитват да губят тегло и мазнини? Високо протеиновите храни са с изключително ниско съдържание на въглехидрати и изключително ниско съдържание на наситени мазнини. Когато започне яденето на високо протеинови хрни, трябва за да има ефект и да загубите тегло и да отслабнете, да бъде прекратен приема на ниско въглехидратни храни и наситени мазнини.

Храни с високо съдържание протеин са:

пиле
пуйка
постно месо и говеждо месо, конско
риба (почти всяка риба е с високо съдържание на протеин, включително и риба тон, сьомга, скариди )
белтъци

Има много други храни с високо съдържание протеини, но тези са основните.

Колко протеин трябва да се приема дневно?
От 5 грама до 2 грама протеин на килограм телесно тегло, би било добре, но можете да опитате да се придържате по-близо до 1 грам на килограм. Така че, ако тежите 80 кг. , трябва да консумирате 80 грама протеин на ден. Резултатът би бил по- добър, ако се опитате да консумирате повече от 1 грам/кг. на ден. Не всички хора имат време да си набавят нужната дневна доза протеин, съвета към тях е да се обърнат за помощ към протеиновите добавки /на прах/. Бързо и лесно стават на шейкове / 2 лъжици протеин на прах се равнява на 30 гр. протеин/.

Последно, но не на последно място, през деня има 3 най- важни хранения за протеиновата диета. Първото е сутрин след като се събудите, второто е непосредствено след тренировка и третото преди да си легнете вечер. Все пак, не забравяйте, че основната идея на високо протеиновата диета е правилното хранене и да се осигури на тялото дневната доза протеин, поради което би било добре да се яде веднъж на всеки 3 часа, така тялото ви винаги ще получава това от което се нуждае.

Магданоз
Той е една от най – често употребяваните подправки. В химичния му състав има етерични масла, витамин С, вит. А, калций, желязо и оксалова киселина. Благодарение на етеричните масла е и специфичната миризма на растението. Нарязаните му пресни листа се слагат почти във всяко ястие, но добавянето им трябва да става към края на топлинната обработка, за да се запазят витамините и специфичният аромат на подправката. Магданозът има пикочогонно действие, подобрява апетита и намалява оттоци. Сокът от магданоз се използва за оцветяване на продукти от хранително вкусовата промишленост, като сирене, масло и др. Противопоказания за консумацията му има при стомашни раздразнения, проблеми с черния дроб и бъбреците.

Копър
Копърът съдържа витамин С, провитамин А и етерично масло, като най – голямо количество от етеричното масло се синтезира в семената му. Той е широко употребяван в кулинарията, но в големи количества може да дразни лигавицата на хрносмилателния тракт и бъбреците. Приложението му е да овкусява, ароматизира и витаминизира рзлични ястия. Също като магданоза, копърът трябва да се добавя в ястията към края на термичната обработка.

Чубрица
Специфичния аромат на чубрицата се дължи на етеричното масло което се съдържа в листата и. Прилага се в кулинарията прясна или сушена. В пресните лист се съдържат голямо количество витамин С, Р и провитамин А. Чубрицата засилва отделянето на стонмашен сок и подсилва апетита. Широко използвана е при приготвянето на варива, защото намалява образуването на газове в червата. Добавя се към края на термичната обработка.

Девесил / Лющян
Това е подправка с много лечебни качества. Девесилът тонизира организма, стимулира отделянето на секреции от стомашно чревният тракт и белите дробове. Влияе добре на сърдечносъдовата и нерваната система. Стимулира отделителната система. Противопоказен е при бременни жени, защото предизвиква приток на кръв към таза. Сокът му се използва при заболяване от глисти. В готварството се използва за овкусяване на супи, салати, варива, агнешко месо, телешко, свинско и най – вече за риба и морски деликатеси.

Кимион
Етеричното масло което се съдържа в кимиона е с много приятен вкус и аромат. Той подобрява храносмилането и намалява процесите на гниене в червата и образуването на газове. Използва се във сладкартвото, както и за овкусяване на кайма и трайни колбаси и луканки.

Бял труфел

Бял трюфел или Алба трюфел идва от района Ланге на региона Пиемонт в Северна Италия и е най-известният, в провинцията около град Алба. Освен това е установен в Хърватия, на полуостров Истрия Мотовун в гората в подножието на река Мирна. Намира се в гори с дъб, леска, топола и бук и се бере през есента, може да достигне 12 см в диаметър и 500 г, но обикновено са много по-малки. Трюфела е гъба,расте под земята, месото е бледо кремаво или кафяво с бели листове. Както черни френски трюфели, италиански бели трюфели са много високо ценени. Пазара в Алба на белите трюфели е най-натоварен в месеците октомври и ноември. Цената варира между $ 2200 и $ 1000 за САЩ. За намирането на трюфели в Европа, традиционно са използвани свине. Въпреки това, по-скоро, кучета станаха предпочитани за лов на трюфели, тъй като те могат да бъдат обучени да не ядат трюфелите, когато ги намерят.

Джанкарло Зиганте и кучето му Диана намерили един от най-големите трюфели в света близо до Буже, Хърватия. Претеглят трюфела 1,31 кг. и е влязъл в книгата на Гинес.
На най- големият търг за трюфели в Алба /Италия/,през ноемри 2006г. най- големият почитател на трюфели от Хон Конг е наддал за 750гр. бял трюфел 210,000 $ и така е записал името си в историята за най- скъпо платеният бял трюфел.
Черен трюфел

Черни трюфели или Черни Перигорд трюфели /Tuber melanosporum – грудка/са кръстени на региона P?rigord във Франция и растът изключително под дъб. Могат да бъдат намерени в края на есента и зимата, достигат 7 см в диаметър и тегло до 100 гр. Производството е почти изцяло европейско, Франция 45%, Испания 35%, Италия 20%, и малки количества от Словения и Хърватия. През 1900 г. във Франция са произведени около 1000 метрични тона на melanosporum грудка. Производството е значително намалял през миналия век, и в момента е около 20 метрични тона годишно, с върховете на 46 метрични тона в най-добрите години. 80% от френско производство идва от Югоизточна Франция: горната част на Прованс. Пазарите за трюфели във Франция са най-натоварени през месец януари, когато черните трюфели са най-ароматни. Черните трюфели на тези пазари се продават между 200 и 600? за килограм.
Китайски трюфел

Китайските трюфели са зимни черни трюфели, произведени в Китай. Благодарение на богатият им растеж, китайските трюфели често са изнесени на Запад като заместник-ниско качество на Tuber melanosporum. Някои от трюфел износителите или деликатесни магазини продават китайски трюфели, в които са въведени части от недвижими Tuber melanosporum. Тези трюфели често се продават на по-висока цена, маркирани като melanosporum грудка. Друг вид китайски трюфел е himalayensis грудки те са в много малки количества и не са често срещани на пазарите. Третият тип китайски трюфел са китайските летни бели трюфели, които все още не са научно име.

Като цяло трюфелите гъби или не се славят още от древни времена, като мощен афродизиак. Отделят феромони, а както знаем те са основната причина за сексуалното привличане между двама души. А и не само, те сами по своя вкус и аромат са едно неповторимо изживяване на наслада.